ПОБЕДНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЀДНО нареч. 1. С победа, с успех; победоносно. Войската ни родна.. победно се / биеше в унгарската пуста и вражия пристъп отби. Е. Багряна, С, 12. Страната ни излезе победно от войната. // Като израз, като знак на победа, успех; победоносно. Твоето знаме / победно / се вее. / И свободен е пак / Ленинград! В. Андреев, ПП, 95.

2. С радост, гордост, задоволство от постигната победа, успех; победоносно. Когато .. водите на новия язовир "Асуан" потекат през новите памучни и портокалови ниви, тогава победно ще кажем, че не Египет принадлежи на Нил, а.. Нил принадлежи на Египет. Ив. Мирски, ПДЗ, 203. — Да ще Господ да натрупа сега един сняг, па ела гледай по вършитба чудесии! — победно подвикна младежът. Ил. Волен, МДС, 169. За толкоз татарски глави отплатих... / На ваший и мой враг сега отмъстих. / И ханът победно главата посочи. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 52.