ПОБЕДОНОСНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЕДОНО̀СНО нареч. 1. С победа, с успех; победно. Войната е свършена победоносно за Русия и от тоя ден се създава свободно болгарско княжество, в което влиза и наша Преспа. Д. Талев, ПК, 648. Когато отряда на генерал Гурко се втурна самонадеяно отвъд Балкана и .. победоносно завзе Стара Загора, Славейков за няколко

дни се чувствува като замаян. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 98. Цвета победоносно беше настояла този ден да се уважат традициите на старото и беше наложила всеобщ пост в къщата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 53. // Като знак, като израз на победа; победно. Преди две години и половина българските знамена бяха се развели победоносно над сръбска земя. Ив. Вазов, Съч. ХI, 65.

2. Със съзнание, с усещане за постигната победа, успех и задоволство, радост от това; тържествуващо. — Мотоциклетът на бати развива сто километра — казва зарадвано хлапакът и поглежда победоносно наоколо. П. Незнакомов, МА, 53. — Дядо, събрах вече един лев и половина — похвалих се аз радостно и победоносно. Ал. Спасов, С, 116. Врачков се засмя високо, самодоволно и победоносно. Г. Караславов, Избр. съч. II, 78. // С израз, вид на човек, постигнал победа, успех. Сотирова влезе в клас победоносно, явно знаеше какво трябва да се случи. Ст. Христозова, ДТСВ, 9. Председателят на Н-ския съд изпружи крака под масата и зачака победоносно отговор на своя въпрос. Д. Бегунов, ЧОД, 29. Иванчо Йотата .., като сърбаше победоносно кафето си, разказваше им за бягството си с хаджи Смиона. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81.