ПОБЕЗПОКОЯ̀

ПОБЕЗПОКОЯ̀, ‑оѝш, мин. св. ‑оѝх, св., прех. Остар. Книж. Обезпокоя. — Бъдете любезни да изпратите на разсилния това писмо на г-н Томов.. Нямам още слуга, та си позволих да побезпокоя Вас. Ив. Вазов, НПис., 183. Тук [в манастира] водачите ми ядоха хляб, при сичко че не бяха гладни; невъзможно беше да не побезпокоят манастирските служители в това мътно за тях време. З. Стоянов, ЗБВ III, 202.

— От рус. побеспокоить.

Списък на думите по буква