ПОБЕЛЯ̀ВАНЕ

ПОБЕЛЯ̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от побелявам1. Пърженето продължава до побеляването на яйчения белтък. Л. Петров и др., БНК, 162. При тях [лампите] нажежаемата жичка .. се загрява до побеляване и започва да свети. Й. Венов и др., К, 184. Към въпроса за цвета на косите се отнася и побеляването, което невинаги е свързано с възрастта. Г. Георгиев и др., ФПБ, 43.

ПОБЕЛЯ̀ВАНЕ

ПОБЕЛЯ̀ВАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от побелявам2 и от побелявам се.

Списък на думите по буква