ПОБЕСНЯ̀ВАМ

ПОБЕСНЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; побеснѐя, ‑ѐеш, мин. св. побесня̀х, прич. мин. св. деят. побесня̀л, ‑а, ‑о, мн. побеснѐли, св., непрех. 1. Обикн. за куче, вълк, по-рядко за човек — разболявам се от бяс. — От какво побесняват вълкът и кучето, татко, и защо човек умира, когато бъде ухапан от бясно куче? Е. Йончева, ЗГ, 81. Куче кога вие, или ще побеснее, или ще умре. Й. Йовков, Ж 1945, 165. Което куче ме е ухапало, все е побесняло. Погов.

2. Обхваща ме силен, неудържим гняв, ярост, омраза или мъка, които обикн. се изразяват в груби думи и необуздани, насилствени или неразумни действия. "Няма да мръдна оттук — казвам — ако не дойдеш с мене.." Побесня .., започна да ми блъска главата в стената. П. Вежинов, ЗНН, 123. Полицейският началник побесня. Очите му се наляха с кръв, той замахна и удари през лицето Рубен. Ем. Коралов, ДП, 8. Когато майка ѝ побесняваше от яд срещу Елка и разпенено я обсипваше с клетви и укори, Йовка се изправяше бледа с широко отворени очи .., изкрещяваше безумно. Елин Пелин, Съч. III, 24. Побеснявам от възмущение. Побеснявам от ревност. Обр. Пороят набъбна, надигна се като някакъв зъл дух, побесня. — Това съм аз! — ревеше той. П. Бобев, ГЮМ, 60. От ревност побесня виелицата вън. К. Христов, Избр. ст, 257. // Започвам да върша масови насилия, жестокости, своеволия. В Ташков чифлик са складирани осемнадесет купи сено, предназначени за германската армия .. Една нощ купите пламват като факли .. Фашистката власт побеснява. М. Гръбчева, ВИН, 272. — Пак побесняха тези глезени офицерчета! — Лошо ще патим! .. Дете в майка ще разплачат! Ив. Хаджимарчев, ОК, 28. Пръстта от гробовете на славните наши праотци вика против турчина .., който изново побесня и немилостиво гори села и градове. НБ, 1876, бр. 6, 21.

3. Разш. Започвам да се държа буйно, невъздържано, като вдигам голям шум, врява, обикн. при някакво силно преживяване; полудявам, пощурявам. Тя [танцьорката] засили въртежа си, дрехите отпаднаха от нея.. Публиката побесня. Почна да вика, да тропа с крака. Г. Белев, КВА, 144-145. — Усмири ги, Ивайло — той махна с ръка към зимника, отдето идваше врявата, — хората побесняха. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 260. // Разг. Обикн. за деца — започвам да играя лудо, невъздържано, необуздано; полудявам, пощурявам. Запрени по цели денонощия под строгия надзор на майсторите си, щом ги поотпуснаха навън, те [момчетата] побесняваха. СбНУ ХVIII, 547. — Не трябваше да ги събираме двамата заедно — каквито са палави, съвсем побесняха и обърнаха всичко наопаки. // За животно — започвам да се държа буйно и своенравно, да не се подчинявам на никого. Моите добитъци са страшно диви. Понякога така побесняват, че не приличат на скопени животни. Б. Шивачев, ПЮА, 172.

4. Разг. Неодобр. Увличам се прекомерно по нещо, на което отделям прекалено много време и сили; полудявам, пощурявам. На ъгъла я чакаше едно момче от тези с модерните лъскави къси гащи и с транзистор в ръка .. Невъзпитани са младите. И побесняха с тази техника. С. Северняк, П, 167. Побеснял е по тия коли — по цял ден в гаража се върти.

ПОБЕСНЯ̀ВАМ

ПОБЕСНЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв. (рядко); побеснѐя, ‑ѐеш, мин. св. побесня̀х, прич. мин. св. деят. побесня̀л, ‑а, ‑о, мн. побеснѐли, св., непрех. Рядко. Беснея малко, кратко време. — Няма да отваряте! — каза Николай Петров на разтревожената жена на радиотехника. — Нека побеснее малко този мазник! П. Незнакомов, БЧ, 52.

Списък на думите по буква