ПОБЕСНЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЕСНЯ̀ВАНЕ, мн. няма. Отгл. същ. от побеснявам1. Селяните обикновено смятат виенето на кучетата за признак на скорошно побесняване, затова не търпят и гонят тия кучета. Й. Йовков, Разк. I, 123. Разбойникът пазеше упорито мълчание върху мястото, дето бяха закопали парите. Това докара турчина до побесняване. Ив. Вазов, Съч. VII, 60.