ПОБЕСНЯ̀Л

ПОБЕСНЯ̀Л, ‑а, ‑о, мн. побеснѐли. Прич. мин. св. деят. от побеснея като прил. 1. Обикн. за куче, вълк и др. — който е болен от бяс; бесен. Ухапало го побесняло куче.

2. Който е обхванат от силен, неудържим гняв, ярост, омраза и под.; бесен, разярен. — Хей, господине! — крещи той .. — За адвокат ще годяваш дъщеря си, а? Беба се мъчи да успокои .. побеснелия честолюбец. Св. Минков, РТК, 86. Жертвата прави всички усилия да се избави, но не беше тъй лесно да се изтръгне от ръцете на побеснелия арнаутин. Ал. Константинов, БГ, 81. Обр. Те не виждат .. от снега и от вятъра .. Побеснялата зима бушува. Ив. Радоев, Худ. С I, 321. Боже Господи, страшно и глухо / стене вън побеснелия вятър. Н. Фурнаджиев, ПВ, 6.

◊ Като побеснял. 1. В съчет. с викам, извиквам, развиквам се, крещя и др. Разг. Много силно, високо (викам, извиквам, развиквам се, крещя). — Хайдутин дете не храни! — извика той като побеснял, подхвърли детето нагоре във въздуха с едната си ръка, а с другата го перна с ятагана си. Й. Йовков, СЛ, 127. Една сълза се насъбра в едното, в здравото око на Даскал Ангела и щеше да капне, но в тоя миг той си спомни за Даскал Андона и като побеснял се развика. Й. Йовков, ЖС, 199. 2. В съчет. с тичам, разтичвам се и др. Разг. Извънредно бързо, стремглаво (тичам, разтичвам се). Едни [души] бяха по гърба легнали, / едни се бяха свили на кълбо, / а други тичаха кат побеснели. К. Величков, Ад (превод), 131.

Списък на думите по буква