ПОБИВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀БИВ¹ м. Само в съчет.: Побив побивала. Нар.-поет. Нещо забито, побито. Заградила самовила / заградила вито кале / .. / Що бе побив побивала / се юнаци погодени, / що бе преплет преплитала / се девойки белолики. Нар. пес., СбБрМ, 9.

ПО̀БИВ² м. Диал. Подбив¹; шега. — Обичам гъдуларите, увличат ме. Ще ти се види като побив, но търся българския Омир. М. Смилова, ДСВ, 44.