ПОБИЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЍЙВАМ, ‑аш, несв.; побѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. побѝт и (остар.) побѝйна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Бия от време на време и обикн. леко, малко някого; побивам², понабивам¹, понатупвам, потупвам. Щом влезе в рая, дядо Матейко се сети за бабата си .. — Мене като пуснаха тук, че пиянствах и я побийвах, нея трябва да са я турили в средата. Елин Пелин, Съч. I, 33. В София Сарафов записали в първи клас на Първа мъжка гимназия. Като ученик в гимназията той честичко бивал побийван от учителите си. Ст. Грудев, ББ, 77. Господарят му, който често побийваше това магаре, понякога се случваше да го закачи с тоягата по опашката. Елин Пелин, ПР, 47.

2. Прех. и непрех. Само св. Нанасям удари, бия, удрям малко, кратко време по нещо. "Дай един кюнец, ще прескоча нощес в двора [на Перуниката] да го побия малко с едно дърво!" .. Стискаше под мишница кюнец, почна да го бие с пръчка. Й. Радичков, СР, 87. — Мамо, дай и на мен да побия по това барабанче. побийвам се, побия се страд., възвр. и взаим. от побийвам в 1 знач. Ма‑

кар че често се побийваме, сме добри приятели.