ПОБЍРАМ

ПОБЍРАМ1, ‑аш, несв.; побера̀, ‑ѐш, мин. св. побра̀х, св., прех. 1. Само в 3 л. ед. и мн. За помещение, съд, мебел и др. — осигурявам, давам място да се разположи, намести нещо (с определена големина или маса) или определен брой, определено количество неща или лица; събирам. В кабинета на главния инженер се състоя съвещание.. Бяха деветнадесет човека, и стаята .. едва ги побираше. Ив. Мартинов, М, 21. Те носеха със себе си пресни и сушени плодове и други неща за ядене.. Толкоз много багаж се натрупа, че сандъчето можа да побере една съвсем малка част от него. Ил. Волен, БХ, 13. Недалеч от него се беше разположил едър, възпълен мъж. Креслото едва го побираше. Ал. Бабек, МЕ, 195. Малката черквица, като не побираше множеството набожни селци, околовръст по прозорците, предверието, двора беше пълно с мъже, жени, деца. Ил. Блъсков, СК, 36. Обр. Родната земя .. човек я скътва цялата — мъничка и безпределна — в сърцето си. Защото нищо не може да побере толкова, колкото човешкото сърце. В. Андреев, Р, 157. Колко майки днес оплакват / своите храбри синове, / цялото небе не стига / тази скръб да побере. Кр. Белев, ПЗБ, 37. // Само несв. Имам размер, обем, който дава, осигурява по принцип такова място; събирам, вмествам. Като се вдигнеше капакът, можеше да се влезе в издълбаното в сеното убежище, което спокойно побираше пет-шест души. М. Гръбчева, ВИН, 380. За пътуване ще можем да използваме новите двуетажни вагони, които побират много повече пътници, отколкото обикновеният вагон. К, 1963, кн. 8, 28. Язовирът побира 489 милиона куб. м. вода. // За дреха — достатъчно съм голям, широк, за да може някой да ме облече, да се помести в мен; ставам. Напълнях и никоя пола не ме побира.

2. Слагам, поставям обикн. голям брой предмети в ограничено по обем място; събирам, вмествам. Зиданите в стената долапи бяха пълни с рокли.. Всичко струваше пари, но не беше пари и той нямаше как да го побере в чантата, що носеше през рамо. Ст. Дичев, ЗС II, 633. Този шкаф е много малък за нас — в него едва ще поберем един сервиз.Ще побера в куфара си и част от твоя багаж. Обр. Като се понесеш по онова ширине надолу — хи-и-и, доде ти очи стигат!... И душата ти се разширява тъй... небо и земя в нея да побереш. П. Тодоров, Събр. пр II, 316.

ПОБЍРАМ СЕ несв.; побера̀ се св. Обикн. с предл. в. 1. Успявам да се разположа, намирам място, пространство да застана, да се поместя някъде; вмествам се, събирам се. Каза ни да отидем следобед в квартирата ѝ.. Отидохме дванайсетте. Едвам се побрахме в стаичката ѝ. В. Бончева, АП, 86. Столът му [на Барбюс] е малко изкривен настрана, защото дългите му крака не се побират под бюрото. Н. Христозов, ПД, 138. В огромния изравнителен басейн на Петрохан догодина ще се побират водите на повече от петдесет реки и потоци. Ст. Станчев, НР, 52. Обр. Две силни страсти не могат в едно време да се поберат в сърцето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 101. Паун! Сега за нея в това име се побираше целият свят. Г. Райчев, ЗК, 173.

2. Разш. За текст, изображение — успявам да бъда изложен, представен някъде, на определен брой страници. Това съчинение ["Статистически забележки за Шотландия"], което ся побира в 22 тома, е най-харната книга от тоя строй. Й. Груев, СП (превод), 306. Тази таблица е прекалено голяма, за да се побере на една страница.

3. Прен. Обикн. с отриц. не и в съчет. с обстоят. пояснение. Само в 3 л. ед. и мн. В границите на нещо съм (обикн. на някакви разбирания, представи, уточнени от обстоят. пояснение); вмествам се. И грижите, и радостите му [на сина] бяха генералски — не се побираха в селско-даскалските мащаби на бащата. К. Колев, ТЕ, 113. "Да просвещаваме и да чакаме", тъй казваше Найден Геров. Народният войвода пък казваше: да се борим.. Чудно, животът никога не се побира в едно единствено правило." Ст. Дичев, ЗС I, 354. Вчерашното му поведение не се побира в моите представи за приятелство.

◊ В главата (мозъка) ми не може да се побере нещо; не ми се побира в главата; не ми го побира главата (умът, мозъкът, акъла); не мога да побера в ума си нещо. Разг. 1. Нещо ме изненадва много, изглежда ми невероятно и не мога да го повярвам. Куче да се купува с хора! Тази мисъл не можеше да се побере в мозъка на Казака. И той не би повярвал .., ако не бе я казал учителят. Г. Караславов, СИ, 123. — Кои са убийците? Иван Кондаревчето и оня, Корфонозов .. Главата ми не го побира и няма да го повярвам, да го видя с очите си — извика книжарят. Ем. Станев, ИК I и II, 327. Баба Бекир дълго време не могъл да побере в ума си тоя абсурд, щото голобради момчетия да могат да бъдат кадии! М. Георгиев, Избр. разк., 193. 2. Не мога да разбера, проумея нещо. Даваха му книги, решаваха заедно задачи и Махмуд не се стесняваше да ги пита. "Туй нещо не го разбирам, не го побира умът ми." Н. Нинов, ЕШО, 86. В зобилница да ме поберат. Диал. Употребява се за много слаб, сух, мършав човек. Старата беше огън. Инак телесно беше слаба — в зобилница да я побереш. Н. Хайтов, С, 6. Вратата не ме побира; не се побирам във вратата;

не мога да се побера във вратата. Разг. Употребява се за едър, снажен или дебел човек. [Майката] се загледа към тавана, унесена в блажени мисли за малкото бебе .. Тя го виждаше как расте пред очите ѝ. Той е вече снажен ерген. Иде си вкъщи, вратата не го побира. М. Кремен, СС, 31. А буля Гуньовица? Не може да се побере във вратата, нали?.. Неговата жена беше пълна. Й Йовков, ПГ, 108. Душата ми не се побира в гърдите ми. Остар. Много съм смутен, притеснен или развълнуван. Жената ѝ ся не побираше душата в гърдите ѝ, докле сполучи да мине през едни врата, които един старец турчин отвори. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 139. Как ти се побра в устата; как можа да ти се побере в устата! Разг. Възклицание за изразяване на учудване и възмущение от груби, неприлични или несправедливи думи, казани от някого. — Не зная как ти се побра в устата тая лъжа — че синът ми може да открадне. Не ме побира в стаята (вкъщи); не ме побира къщата (двора). Разг. Не мога да стоя спокойно на едно място поради силно безпокойство, притеснение или възбуда. — Не ме побира в стаята .. Колкото мисля,.. по̀ се тревожа. Ив. Вазов, Д, 58. — Цяла сутрин трещят гърмежи. Не ме побира вкъщи! П. Тодоров, Събр. пр II, 72. Щом ме видя .. с раница на гърба и пушка в ръка, [Мургаш] дигна такъв необуздан шум с весело скачане, скимтене и лай, че не го побираше целият двор. Н. Попфилипов, РЛ, 112. Не се побирам <в кожата си> от нещо; не мога да се побера <в кожата си> от нещо; едва се побирам <в кожата си> от нещо; не се побирам в себе си, обикн. от нещо. Разг. Обхванат съм от много силно чувство (обикн. от гняв, безпокойство, радост и др.) и не мога да се успокоя, овладея. Младен, като се не побираше в кожата си от яд и мъка, отиде в града. Т. Влайков, Съч. III, 210. Михо още повече забърза, блъсна се в пътната врата, отвори я силно и я тръшна след себе си. Едва се побираше в кожата си от гняв. К. Петканов, БД, 178. Той се не побираше в себе си, той беснееше. Ив. Вазов, Съч. VIII, 115. Много българи ся избили, а други ся зели робие. Гръцкий цар не можал да ся побере от радост. Др. Цанков, КБИ, 19.Не се побирам на място от нещо. Диал. Обхванат съм от силен гняв, раздразнение и не мога да се успокоя, да стоя спокойно. Бяла книга цар Мурад си пише / ша я прати Марку Кралювичин / .. / От гняв на място са не побира / глава вийе страшно със закана. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 146.

ПОБЍРАМ

ПОБЍРАМ2, ‑аш, несв.; побера̀, ‑ѐш, мин. св. побра̀х, прех. 1. Бера1 малко, кратко време нещо. Отидохме в гората да поберем гъби.Побрах праскови два часа, но се уморих и си тръгнах.

2. Остар. и диал. Събирам. В по-малките общини, дето черковните приходи не стигат да покрият училищните разноски, селяните побират помежду си това, щото не достига. Лет., 1872, 81. — Колко че ни сакаш тая гаведина да ни я продадеш? .. — Че ви сакам да ми напълните капата с пари.. И они побрали помежду си пари, та му напълнили плъна капа. СбНУ VII, 136. — Побирайте по грош, по два / .., / да дариме мома Вида. Нар. пес., СбНУ V, 8.

3. Остар. и диал. Подбирам2 (в 1 знач.). Един стар турчин често ни подмяташе, че за да усмири мърморливите българи, Мидхад паша бил човек, дето да побере неколцина изпомежду ни и да ни обеси. Св. Миларов, СЦТ, 195. побирам се, побера се страд.

ПОБЍРАМ СЕ несв.; побера̀ се св., непрех. Остар. и диал. Само мн. и 3 л. ед. Идваме мнозина на едно място. Събрали са се, побрали / йот Мугла село голямо / .. вакли юнаци. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 34.

Списък на думите по буква