ПОБЛАЗНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЛА̀ЗНЯМ, ‑яш, несв. (рядко); побла̀зня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Ставам, започвам да изглеждам много привлекателен за някого, да го блазня; привличам, притеглям, изкушавам, съблазнявам. Той се чувстваше виновен. Осъждаше се, че не възрази на времето срещу изтеглянето му нагоре, че го поблазниха по-високите служби, столицата, удобствата. Ст. Даскалов, СЛ, 18. Утрото помогна с обещание за хубав ден, върховете, окъпани в пурпур, ме поблазниха с дивата си гледка и в същата минута реших да отида на калето. Н. Хайтов, ШГ, 244. Тя, чорбаджийската щерка, се бе омъжила за един сиромах. Туй ли я поблазни, че Здравко бе хубавец ерген, другото ли — че бе занаятлия, единственият обущар в селото. Кр. Григоров, Н, 164. Колчим та поблазни мисъл да бягаш от него [живота], кажи в себе си: "Да направя йоще едно добро дело, че тогава да умра." У, 1871, бр. 1, 157.

2. Рядко. Блазня малко, кратко време или от време на време (Н. Геров, РБЯ IV).

ПОБЛА̀ЗНЯМ СЕ несв.; побла̀зня се св., непрех. Започвам да изпитвам силно, непреодолимо желание да извърша нещо или силен интерес към нещо, което смятам за важно или привлекателно; съблазнявам се, изкушавам се. Ако Чоки, въпреки всяко предвиждане, се поблазни да дойде тука, можем да прибегнем до помощта на императора. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 20. Станах писар, защото се поблазних от заплатата. Редовни пари, па и повечко, отколкото дава занаята. Д. Немиров, КБМ, 45. Когато

музиката засвири насред селото и с това обади на хората да тръгват за новогодишната вечеринка .., те не се поблазниха. Беше им така хубаво, че не им се ходеше никъде. Ст. Даскалов, СЛ, 407.