ПОБЛЕДНЯ̀ВАМ

ПОБЛЕДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; побледнѐя, ‑ѐеш, мин. св. побледня̀х, прич. мин. св. деят. побледня̀л, ‑а, ‑о, мн. побледнѐли, св., непрех. 1. За човек или лице, бузи и др. — ставам блед, обикн. по здравословни или психологически причини (смущение, страх и др.); побелявам1. Противоп. поруменявам, поаленявам, заруменявам, зачервявам се1. Рада почувства, че има нещо страшно, и побледня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Много се разтъжи, посърна. Лицето ѝ побледня, руменината по бузите ѝ се събра на петна. Д. Талев, И, 381. — Слушай — каза тя и той видя как страните ѝ побледняват. — Аз по-скоро от живота си ще се откажа, но от стопанството няма да изляза. А. Гуляшки, МТС, 193. — Ти си отрова турил в това вино! Защо побледня? Н. Бончев, Р (превод), 79.

2. Прен. Побелявам1 (в 1 и 6 знач.); избелявам, избледнявам. Хлябът — това бяха храните, които зрееха вече. Гъсти, сочни и зелени доскоро .., те почнаха постепенно и незабелязано да побледняват и да се изпъстрят с по-големи и по-големи жълти петна. Й. Йовков, Ж 1930, 239. Докато очите ѝ се наситят на гледката, облаците побледняха, далечините прегоряха и върху угарите падна тънката сянка на полската нощ. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Кръглата луна се подаваше полека зад планинските върхове. Изпърво червена, после полека-лека побледняваше, докато се извиси и застане сред звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 15.

3. Прен. За чувство, спомен и под. — постепенно отслабвам, ставам неясен, смътен; избледнявам. Грижите, пламенните привързаности, страстите, въжделенията на живота побледняват и стават призрачни и смешни пред хоризонта на вечността. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 105. Когато споменът за мене / ще побледнее, може би / .., / погребан в миналата слава / ще дремя аз успокоен. Т. Траянов, Съч. III, 117.

◊ Побледнявам / побледнея като бозаджийска стомна; побледнявам / побледнея като керемида във вода. Диал. Ирон. Силно се изчервявам. Побледнял като бозаджийска стовна. П. Р. Славейков, БП II, 52. Побледнявам / побледнея като липа във вода. Диал. Силно побледнявам. Побледнявам / побледнея като платно (мъртвец). Разг. Силно побледнявам, пребледнявам. Майка ми побледня като платно, а пък аз останах с отворена уста. Ст. Загорчинов, ДП, 224. Напрягаше всичката си воля, за да заглуши коварния страх. Тогава от силното напрежение побледняваше като мъртвец. М. Марчевски, П, 158.

Списък на думите по буква