ПОБЛЕДНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЛЕДНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; побледнѐя, ‑ѐеш, мин. св. побледня̀х, прич. мин. св. деят. побледня̀л, ‑а, ‑о, мн. побледнѐли, св., непрех. 1. За човек или лице, бузи и др. — ставам блед, обикн. по здравословни или психологически причини (смущение, страх и др.); побелявам1. Противоп. поруменявам, поаленявам, заруменявам, зачервявам се1. Рада почувства, че има нещо страшно, и побледня. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 77. Много се разтъжи, посърна. Лицето ѝ побледня, руменината по бузите ѝ се събра на петна. Д. Талев, И, 381. — Слушай — каза тя и той видя как страните ѝ побледняват. — Аз по-скоро от живота си ще се откажа, но от стопанството няма да изляза. А. Гуляшки, МТС, 193. — Ти си отрова турил в това вино! Защо побледня? Н. Бончев, Р (превод), 79.
2. Прен. Побелявам1 (в 1 и 6 знач.); избелявам, избледнявам. Хлябът — това бяха храните, които зрееха вече. Гъсти, сочни и зелени доскоро .., те почнаха постепенно и незабелязано да побледняват и да се изпъстрят с по-големи и по-големи жълти петна. Й. Йовков, Ж 1930, 239. Докато очите ѝ се наситят на гледката, облаците побледняха, далечините прегоряха и върху угарите падна тънката сянка на полската нощ. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Кръглата луна се подаваше полека зад планинските върхове. Изпърво червена, после полека-лека побледняваше, докато се извиси и застане сред звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 15.
3. Прен. За чувство, спомен и под. — постепенно отслабвам, ставам неясен, смътен; избледнявам. Грижите, пламенните привързаности, страстите, въжделенията на живота побледняват и стават призрачни и смешни пред хоризонта на вечността. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 105. Когато споменът за мене / ще побледнее, може би / .., / погребан в миналата слава / ще дремя аз успокоен. Т. Траянов, Съч. III, 117.
◊ Побледнявам / побледнея като бозаджийска стомна; побледнявам / побледнея като керемида във вода. Диал. Ирон. Силно се изчервявам. Побледнял като бозаджийска стовна. П. Р. Славейков, БП II, 52. Побледнявам / побледнея като липа във вода. Диал. Силно побледнявам. Побледнявам / побледнея като платно (мъртвец). Разг. Силно побледнявам, пребледнявам. Майка ми побледня като платно, а пък аз останах с отворена уста. Ст. Загорчинов, ДП, 224. Напрягаше всичката си воля, за да заглуши коварния страх. Тогава от силното напрежение побледняваше като мъртвец. М. Марчевски, П, 158.