ПОБО̀ДВАМ

ПОБО̀ДВАМ, ‑аш, несв.; побо̀дна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. побо̀днат, св., прех. 1. Само несв. Бодвам леко от време на време. Четиримата сътрапезници насядаха около масата на язлъка. Пободваха с вилички мезе от пресни краставички и домати. Т. Харманджиев, КВ, 357. Чак след като улови ризата, трепна, представи си

какво е станало с яйцата в пазвата... Черупките неприятно го пободваха. Т. Харманджиев, КЕД, 45.

2. Бодвам леко, слабо. "Защо за добичета саде се грижи царщината, та не и за хората? Опак свят..." — изпъшка той и пободна свинята с прашната си тояга. Ц. Церковски, Съч. III, 273. // Бодвам леко на различни места. Ни една от раните му не беше тежка .. Лянката само беше го пободвал с ножа си. Й. Йовков, ЖС, 110.

3. Прен. Остар. За чувство и под. — подбуждам към някакво действие; подтиквам. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм .., налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едва се задържа човекът да не падне. М. Георгиев, Избр. разк., 98-99. пободвам се, пободна се страд.

ПОБО̀ДВА МЕ несв.; побо̀дне ме св., непрех. Разг. Усещам слаба болка, бодеж от време на време; боде ме. От вчера ме пободва отдясно — сигурно съм настинала.

— Друга (диал.) форма: поба̀дам.

Списък на думите по буква