ПОБОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀ЖЕН, ‑жна, ‑жно, мн. ‑жни, прил. Остар. Набожен. Баща му и майка му били побожни, почтени и чистосърдечни протестанти. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 21. Останалото време на празничните дни да посвещаваме на честна молитва .., да четем светото писмо и други побожни книги. З. Петров и др., ЧБ (превод), 179.