ПОБОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀ЙНИК, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който нанася побой на някого, който бие някого. Съборили го на пода .. и цял час го млатили с юмруци и с ритници. На няколко пъти силният ковач се надигал да отхвърли побойниците, но .. пльосвал пак по лице върху мръсния под. Г. Караславов, ОХ IV, 48. Току до Черната джамия го настигнаха трима мъже и се нахвърлиха да го бият .. Побойниците го оставиха почти без свяст и се загубиха в мрачината. В. Геновска, СГ, 125. Той [Евлоги] се съвзе, спусна се върху побойника, който сега беше уловил Парашкева за косите, протегна ръце, за да се вкопчи за врата му. А. Гуляшки, Л, 96.

2. Човек, който има склонност да бие, малтретира другите или да участва в побои, сбивания. Гатю Циментената глава е побойник и слуга на братя Гавазови, от когото треперехме всички, да не ни строши костите. К. Калчев, СТ, 181. Бехчет се бе съгласил да вземе Гюлнас за жена заради приятелството .. с нейния брат Осман, също страстен ловец и безделник, гуляйджия и побойник. А. Христофоров, А, 95. Обвиняемият е известен хаирсъзин, крадец и побойник, да те пази Бог! К. Константинов, СЧЗ, 34.