ПОБОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀РВАМ, ‑аш, несв.; побо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Рядко. Боря малко, кратко време някого. — Татко, ела да те поборя!

2. Остар. Побеждавам; надвивам, преборвам. За късо време обладаваше я позната блажена нега .., но по-често необясним смут тежеше над нея тъй силно, че не се опита дори да го побори. Ст. Загорчинов, ЛСС, 72. "Този, който има поверение на него [на Бога], може .. да поборва лъвове и змеюве." ИГ, 66. побо̀рвам се, побо̀ря се страд. от поборвам във 2 знач. — Сатаната е силен и със сила трябва да се побори. Злото е веществено! Ст. Загорчинов, ДП, 388-389.

ПОБО̀РВАМ СЕ несв.; побо̀ря се св., непрех. Боря се малко, кратко време. — Видях аз тогава в лицето звяра със седемте глави и десетте рога.. — А поиска ли ти се да се побориш с него, Ромиле? Ст. Загорчинов, ДП, 388-389. Богдан тръгна срещу Керима .., спря на няколко крачки от него и натърти: — Ако не те е страх, ела да се поборим! К. Петканов, Х, 12. ^● Нар.-поет. Борба се поборвам. Я не съм ходял, любе ле, / за друга, за по-хубава / .. / Яла съм ходял, любе ле, / борба да са поборя / със царювите пехливани. Нар. пес., СбНУ ХХV, 80.