ПОБОЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀ЦВАМ, ‑аш, несв.; побо̀цна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. 1. Боцвам леко, слабо. Позакопча сукнения кюрк, извъртя фуниите на пищовите върху корема, сви леко юздите на коня и го побоцна. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 37. Нещо ме побоцна по пръста и след малко мястото се поду — явно бе ухапано.

2. Само несв. Боцвам леко от време на време; побоцквам. Пръстенът има една грапавина, която неприятно ме побоцва. побоцвам се, побоцна се страд.