ПОБОЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБО̀ЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Остар. Книж. 1. Който не е основен, не е главен; второстепенен. Реки [в Китай] — Хуанхо и Киангъ; тия главни и други побочни реки съединяват ся помежду си с много канали. Г. Икономов, КЗ, 92.

2. Който не е свързан с главното, основното, а съществува като допълнение към него; страничен, второстепенен. По всяка вероятност той [Фотинов] не е напущал учителството си за другата служба, а заемал я е като побочно занятие. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 672.

3. За дете — извънбрачен. Мен само затова мя гони и мрази, защото не се съгласих да оженя за племянницата му незаконния (побочния) си син. Д. Писарев, ПУЖ, 33.

— От рус. побочный.