ПОБРА̀ТИМ

ПОБРА̀ТИМ, зват. ‑е, м. 1. В миналото — лице по отношение на някого, с когото установява чрез специални обреди (клетва, смесване на кръв от вените) родство, равностойно на кръвното родство между братя (или между брат и сестра). Той му беше побратим и за побратимство с него той беше се клел в черква. Й. Йовков, СЛ, 161. [Петко войвода] извади кама и рязна ръката си над китката .. Допря срязаното място до ръката на доктора, дето се изцеждаше тънка струйка кръв .. От тоя миг те ставаха побратими. П. Сивриев, ПВ, 82. — Брат брата забравя, побратим побратима — не! — издума Раденко. Ст. Загорчинов, ДП, 330. Те са двата братимиа / .. / Проговори Марко дели-баши: / — Аде, побратиме, да пущаме / наши добри коне. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 86. Ако имаш брат, имай и побратим. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 13. Обр. Балканът наистина беше живо същество, ненапразно народът го наричаше побратим и закрилник. Ем. Станев, ИК III и IV, 329. Той разказваше за .. седемте люти рани в кръшната снага юнашка, за сивия сокол — хайдушки побратим. БР, 1930-1931, кн. 7, 219.

2. Разш. Лице по отношение на някого, с когото го свързва взаимна привързаност, пълно доверие и преданост; приятел, другар. Свърталището на Косана бяха дълбоките усои и високите поляни по билото на планината, където всички овчари бяха негови верни побратими. Й. Йовков, СЛ, 49-50. — Ние с баща ти бяхме добри аркадаши. Като те гледам — одрал си му кожата .. Ще бъдем побратими. Г. Манов, КД, 72.

3. Остар. Лице по отношение на някого, с когото го свързва познанство, основано на общи интереси и работа, на общи преживявания и др.; другар. Боровският богаташ се замисли. Ето че вече до главата му беше дошло онова нещастие, за което досега само беше слушал да се оплакват неговите побратими от града. Кр. Велков, СБ, 71. Като на стар побратим от войната, Джони му даваше на кредит брашно и газ, а Стоичко Данкин му се издължаваше след продажбата на тютюна. Д. Димов, Т, 160. Всякой учител требува да се труди да живува добре и сговорно с побратимите си учители. Й. Груев, Н, 1881, кн. 1, 69. // Зват.Фамилиарно обръщение към непознат човек; друже, аркадаш. — Не може, побратиме, не позволява се, без билет от коменданта не пущаме. Тия думи бяха казани [от войника] към един мощен пътник, който .. искаше да мине. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 226. — Добър ти път, юначе — рече му [на Петър] непознатий селянин.. — Дал ти Господ добро, побратиме. Ил. Блъсков, ИС, 45.

4. Остар. и диал. При сватба — момъкът, който води булката до черквата; девер, братим. Направили сватба; зели, та си украшили булката .., зетя. Кумът с кумицата му и всичките лица като побащим, побратим, посестрим. ЦВ, 1861, бр. 11, 4.

Списък на думите по буква