ПОБРАТИМСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБРА̀ТИМСТВО ср. 1. Само ед. Родство, отношение между побратими, установено чрез специален обред. Той му беше побратим и за побратимство с него той беше се клел в черква. Й. Йовков, СЛ, 160-161. От тоя миг те ставаха побратими.. На войводата му се струваше, че побратимството дава сила на мъжката му страст. Ст. Сивриев, ПВ, 82. Той [народът] разделя роднинство по кръв, по сватовщина, по кумство и по побратимство. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31.
2. Само ед. Остар. Приятелски отношения; приятелство, другарство, дружба1. Подадоха си братска ръка. Но и тоз път ще видим, че българинът пак остана излъган: побратимство с грък не бива. Т. Шишков, ИБН, 245-246. Кръчмарят .. / пълни старата ока, / и слага я пред двама луди-млади, / готови за побратимство и свади. К. Христов, А 1944, 119. И му рече малечек Огненче: / .. / — Со латини побратимство чиниш, / ал не знаеш оти са безверни. Нар. пес., СбБрМ, 122.
3. Остар. Дружество (в 1 знач.), братство (в 3 знач.). Съставиха едно побратимство, което имаше на око да довърши и изтреби робството. Й. Груев, СП (превод), 170. В онова село имаше едно певческо побратимство. Й. Груев, СП (превод), 124.