ПОБРАТИМЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБРАТИМЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от побратимявам и от побратимявам се; братимене. — Стори милост, речи да ви побратимим [със сина ми]: юнак си, ще надвиеш болестта невярна и може да се дигне чедото ми. На заранта поп дошел, обред на побратимяване извършил. А. Страшимиров, А, 228. Като стана известно туй споразумение между двамата първенци и след като се видя тяхното искрено побратимяване, цялото село разбра, че силата ще бъде в тях. Т. Влайков, Съч. III, 297. Има и роднинство чрез побратимяване. То .. ставало, когато две деца се кръстят в една и съща вода в купела. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 31-32. Побратимяване на столиците на две страни. Побратимяване с противници.