ПОБРОДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБРО̀ДВАМ, ‑аш, несв.; побро̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Обикн. с предл. из, по. Бродя1 малко, кратко време; поскитвам. Непростимо е да идеш в Копривщица и да не побродиш из околностите ѝ, за да я почувстваш като истинско планинско гнездо на хората и птиците, опасано с гердан от гори. Ст. Станчев, ПЯС, 33. Форми и багри! Това са първите възприятия, които човек получава, ако наблюдава околната природа .. Трябва само да побродим из планините и долините на нашата хубава родина .. и сами ще се убедим в това. М. Йосифов, ЗФБ, 3.