ПОБРЪМЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБРЪМЧА̀ВАМ, ‑аш, несв. (рядко); побръмча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Бръмча малко, кратко време. Наоколо му се завъртя мъхната пчелица, побръмча пред самото му лице, а след това кацна между двата пръста на ръката му. К. Калчев, ЖП, 114.

— Друга (диал.) форма : побрънча̀вам.