ПОБУ̀НВАМ

ПОБУ̀НВАМ, ‑аш, несв.; побу̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Разбунтувам, разбунвам; побуням. Той [Левски] бе разбрал: народът не е готов, няма кой да побуни народа. Ст. Дичев, ЗС I, 498. Не ще избухне от Сърбия огънят, който, както казва правителството ви, ще побуни християните в Турско. ДЗ, 1868, бр. 12, 48. Сръбската войска, в името на законното самозапазване .., ще влезе в областите, които са побунени, да повърне мира. НБ, 1876, бр. 8, 30. побунвам се, побуня се страд.

ПОБУ̀НВАМ СЕ несв.; побу̀ня се св., непрех. Остар. Разбунтувам се, разбунвам се; побуням се. Този път вестта дойде бързо до Стамбул .. Побунил се е Пазвантоглу .. и се е обявил за господар на Видин. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 610. Известяват от Тифлис, че в една от кавказките области народонаселението са побунило и избило руския гарнизон. Хр. Ботев, Съч. 1929, 42.

Списък на думите по буква