ПОБУНВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБУ̀НВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от побунвам и от побунвам се; разбунтуване, разбунване, побуняне. Тая война, във времето на която маджарите заеха Браничевската и Нишската области и доходиха и до София .. е имала важно значение в побунването на българите. М. Дринов, ПСп, 1876, кн. ХI и ХII, 221.