ПОБУТВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБУ̀ТВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побутвам¹ и от побутвам се.

ПОБУ̀ТВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побутвам² и от побутвам се. От слабото побутване тя [вратата] сама се отвори и пред очите на посмутения Трънчев се представи една скромна гледка на сиромашка трапеза. Ив. Вазов, Съч. IХ, 90. Валидето спяла. Две робини я събудили с побутване, защото не смеели да проговорят. А. Дончев, ВР, 117.