ПОБУХВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБУ̀ХВАМ1, ‑аш, несв.; побу̀хам, ‑аш, св., непрех. Разг. 1. Обикн. св. Бухам1 малко, кратко време. Малкият се оправи бързо от грипа — побуха няколко дни и му мина.
2. Само несв. Рядко. Бухам1 (във 2 знач.) леко от време на време; покашлям. Вече нищо ми няма — само дето побухвам понякога.