ПОБУЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБУЯ̀ВАМ, ‑аш, несв. (рядко); побуя̀, ‑уѝш, мин. св. ‑уя̀х, св., непрех. Диал. 1. Ставам буен, немирен, започвам да лудувам; развилнявам се, подлудявам1. Цели два дни се източваха говедата пред доволния поглед на кехаята .., ревяха, побуяли от сочната трева и вдигаха облаци от прах над сухите пътища. А. Христофоров, А, 176.
2. Ставам непокорен, разбунтувам се. Бяха дни .., когато войскарите на Хюсеин, Мустафа и Али паша не виждаха хляб .. Чуваше ги как роптаят.., а все пак не побуяха. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 133. — Стегни му гемовете, Симеоне — каза той. — Не е добре, дето нищо и никакво циганче командари.. Побуяло е. В. Ченков, ПС, 50.