ПОБЪБРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀БРЯМ, ‑яш, несв. (рядко); побъ̀бря, ‑иш и -еш, мин. св. ‑их и -ах, св., непрех. и (рядко) прех. 1. Бъбря (в 1 знач.) малко, кратко време; побърборвам, подърдорвам. Самотата ме потискаше. Искаше ми се поне вечер да поседя и да побъбря с някого. Кл. Цачев, СШ, 118. Рафаил не се застояваше в Рахово — ще се позавърти вкъщи, ще побъбре час-два с Драгия за времето и реколтата .. и хайде — на мотоцикъла. А. Гуляшки, ДМС, 23-24. Ние побъбряме още малко за незначителни неща и ставаме. Б. Райнов, НН, 416. Разочарование се изписа на лицата на евенките, те побъбраха нещо на своя език. Й. Радичков, НД, 196.

2. Остар. Избъбрям. — Что значи това? — запита инфантата, като ся обръна към .. Алвадро. — Не зная, княже — побъбра той, — този чловек може да е един от дружината от кораба. Й. Груев, (превод) БКн, 1859, кн.1, 93. побъбряме си, побъбрим си и побъбрем си взаим. от побъбрям в 1 знач. — Е хайде, ела ми някой път на гости да си побъбрим. Ем. Манов, ДСР, 85. побъбря се, побъбри се и побъбре се безл. от побъбрям в 1 знач. Часовоят бе видял едно хубавичко момиче, което се промъкваше между хората. Той се поизкашля важно, взе по-напета стойка .. Добре би било да се побъбри с такова момиче. Ем. Манов, ДСР, 31.