ПОБЪЛГАРЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪЛГА̀РЧАМ, ‑аш, несв.; побълга̀рча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Побългарявам. — Кат съм тънка и висока, / да съм малко черноока, / турците ще побългарча, / българите ще потурча! Нар. пес., СбАИ, 147. побългарчам се, побългарча се страд.

ПОБЪЛГА̀РЧАМ СЕ несв; побълга̀рча се св., непрех. Диал. Побългарявам се.