ПОБЪЛГАРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪЛГАРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; побългаря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой да се чувства българин, свързан с българския етнос или правя (обикновено по принудителен начин) някой да стане българин, да се обявява за принадлежащ към българите. — Как? Македония — на вас? Скандал! / Та тя е сръбска и от памти века — / .. / Но всички сръбски синове добри / безбожно, подло ги побългари / чрез злато и лъжи екзарха наши! / Дигнете пълни чаши! Ив. Вазов, Съч. V, 135-136. Този гърко- цинцароарнаутин, като видя ихтибаря, който сторихме на владиката, да го не сполетя и него тази чест, фана да са кълне и да са отрича от гръчищаната и молеше са да сторят добре да го побългарят. Г, 1863, бр. 10, 79. А колкото за собствена Сърбия, ние не знаеме да има някоя българска пропаганда, която да иска да побългари сърбете. НБ, 1877, бр. 74, 286. Наистина, това мое доверие и безсребреничество бяха може би самите причини на дългото ми в Охрид служение, през което с помощта на Якима Сапунджиев побългарихме съвсем погърчений г. Охрид. Гр. Пърличев, СбНУ ХI, 370.
2. Заселвам селище, географска област или район с компактно българско население. По тоя начин българите, смъквайки се откъм Балкана, отново побългариха равна Тракия, българското население на която, поради честите войни и изселвания, бе много разделено. П. Росен, ВПШ, 147.
3. Правя нещо (худ. произведение, думи, изрази и под.) да стане българско по характер, по облик, да отговаря на българската житейска и историческа проблематика и да се свързва с българската традиция, бит и душевност. Запазил ли е г. Пърличев духа на Омировата поезия в своя превод? .. Преводачът е успял да го запази в превода поне дотолкова, щото да чувствуваш, като четеш труда, че е имал предвид да превожда Илияда, а не да я побългарява. К. Величков, Събр. съч. VIII, 115-116. Кръстили го бяха [момичето] Царева, на името на баба ѝ Султана, както бе го побългарил Лазар. Д. Талев, ПК, 359. Нашите театрални дейци се насочват към чужди пиеси, които превеждат главно от руски и гръцки език, а някои побългаряват. Лит. Х кл, 116. Очевидно, [думата] отрадѝя произхожда от радост, отрада. Помислих, че тя е скована от нашите войници, които често побългаряват по своему руски думи. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 21. А къщата на Тодорови си е стара — нисичка, с големи стрехи, .. Но влезеш ли вътре — пълна урбанизация! .. И онзи трогателен стремеж на селянина всичко да побългарява: върху хладилника
— ленена покривка с везмо. О, 1978, кн. 2, 30.
4. Остар. Правя нещо да се смята за българско, че принадлежи на българите. Този длъг е чисто гръцки, но гръцката патриаршия иска да го побългари и да го стовари на епархиите да го плащат. Г, 1863, бр. 2, 13. побългарявам се, побългаря се страд.
ПОБЪЛГАРЯ̀ВАМ СЕ несв.; побългаря̀ се св., непрех. 1. Приобщавам се към българския етнос, към българската душевност и бит, почвам да се чувствам българин или се обявявам за българин, за принадлежащ към българите. Митрофан и Дормидолски са много или малко московци, които са приели българско поданство и облекло и се побългарили окончателно. Ив. Вазов, Съч. IХ, 195. Пътниците, които минуваха, и търговците, които се връщаха от панаирите, разказваха, че московецът пак иде и сега ще кара турчина да се побългари. Ц. Гинчев, ГК, 350. Много гагаузчета се побългариха. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 571. И тъй, малко по малко, Охридската патриаршия са погърчи, .. — защото от първите години на Йоановото царуване столицата на тъй називаемата българска, но погърчена патриаршия, са намерваше още под гърците и не можеше да са побългари. Т. Шишков, ИБН, 207.
2. Остар. Ставам българска собственост, започвам да принадлежа на българите. Има Свети Спас черкова в града ни, която от две години насам ся беше побългарила. АНГ I, 457.