ПОБЪРБОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪРБО̀РВАМ, ‑аш, несв.; побърбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. и прех. 1. Бърборя малко, за кратко време; побъбрям, подърдорвам. Войничетата побърбориха малко, запалиха цигари и всичко пак затихна в дълбочината на тази тревожна есенна нощ. Г. Караславов, Избр. съч. I, 408. Той наложи калпака си, побърбори и си отиде. И. Петров, НЛ, 258. Срещнеха ли се на улицата, непременно побърборваха една-две минути и после забързваха всеки в своята посока, за да наваксат пропиляното в приказки време.

2. Само несв. Бърборя от време на време, понякога. Твоят син побърборва в часа по география.