ПОБЪРЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪ̀РЗВАМ, ‑аш, несв.; побъ̀рзам, ‑аш, св., непрех. 1. Обикн. с предл. с и доп. или със следв. изр. със съюз да. Правя по-бързо, за по-кратък срок нещо, означено от допълнението или следв. изречение. — Аз пък ти казвам, че това скитане на Младена не ми се харесва. Ще трябва да побързаме със сватбата. К. Петканов, БД, 9. Калофер се замисли .. Той чувствуваше погледите на хайдутите, устремени в него, и побърза с решението си. — Доведете го пеш и с вързани очи! — заповяда той. М. Марчевски, П, 81. Колата спря изведнъж, с бърз удар върху спирачките. Заслепена от фаровете, Ирина побърза да стигне до отсрещния тротоар. Д. Димов, Т, 180-181. В това време се чуха конски стъпки и Цвета и Станка побързаха да се разделят. Елин Пелин, Съч. III, 142. Насърчен отново от делото на Т. Икономов в Болград, .., Васил Стоянов побърза да тури в действие плановете си. М. Арнаудов, БКД, 77. На П. Наботков са писа, учител в Пловдив, да побърза с приготовлението на динамита, който той беше обещал да прави още отдавна. З. Стоянов, ЗБВ I, 455. Побърза да се скрие в храсталаците. △ Побърза да завърши речта си. // В пов. Предприемам енергични, незабавни действия да свърша нещо. Видя [Славка], че думите ѝ не стигат до сърцето му и добави с обикновения си тон, сухо и строго. — Побързай, моля ти се, докато не са ни преварили. Боев обеща да даде колкото искаме [акции], но не и да ни чака. Х. Русев, ПЗ, 45. — Драгинко, побързай, че да не ти подлеят вода! — каза една млада невеста, .. Тези думи бяха хвърлени на двамина момци, които също вървяха към седянката. А. Страшимиров, ЕД, 21. — Хе, Спиридоне, гледай да уври телето по-скоро и да го излапаме, додето не се е сетил унгарецът да го потърси — .. — Е, нека дойде, ако сака. .. — Но ти побързай. Ив. Мартинов, ДТ, 259.
2. Обикн. с предл. към. Почвам да вървя, крача или да се движа с нещо по-бързо, ускорявам хода си; забързвам, забързвам се. Гунка донесе чашката и я сложи на масата, .. и побърза към междинната връзка за съ‑
седната стая. Г. Райчев, ЗК, 202-203. Ненадейно [Теодосий] видя Доброромана на другия бряг на вира между дърветата, че го търси с длан, сложена над очите, па побърза към колибата. Ст. Загорчинов, ДП, 201. Побързах към "Бяло море" и, когато стигнах там, заварих войниците, .., построени за среща. Й. Йовков, Разк. II, 41. Светослав побърза по стълбите, за да види жена си. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 79. Аз побързах към един близък връх и прибрах се там в една хижа. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 7. Сдружен от обръжени граждани, консулът побързал на Авентинския хълм. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 324.
3. Само несв. Имам навик да избързвам от време на време, понякога; поизбързвам. — Много рано атакуваме, нощта още не е паднала, както трябва. Нашият ротен все си побързва. К. Петканов, МЗК, 94. Върви си, увит с вълнено шалче около шията, гражданинът Велко Великденов, побързва си и крепи пакет под мишница. Чудомир, Избр. пр, 250.