ПОБЪРЗУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀РЗУВАМ, ‑аш, несв. (остар.); побъ̀рзам, ‑аш, св., непрех. 1. Побързвам. Приятелското ви [писмо] от 19 прошлаго тоз час приях и побързувам да ви отговоря накратко с куриерина, който тръгнува подир няколко минути. АНГ I, 280. Кудата и пътниците побързуват да излазят на покрива. Двата кораба се приблизяват. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 21. Щом виждах пак Джоя на прозореца, побързувах да махам кърпата. С. Пелико, ТМ (превод), 24.

2. Остар. За пулс — ускорявам се, учестявам се. Кога някой пие ракия, тупът побързува, снажната топлина са уголемява, и пущането вода е по-лесно. Ив. Богоров, СЛ, 90.

ПОБЪ̀РЗУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Ускорявам се. Които са пътували с конски кола, са съгледали, подир едно млого ядене, че от вървежа на колата са е побързувало не само смилането, но и поревката са е раздразневала и правила да яде човек млого. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 27.