ПОБЪРКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀РКВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побърквам¹.

ПОБЪ̀РКВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побърквам² и от побърквам се. Чрез побъркване от време на време с дървена лъжица може да се предотврати загарянето на крема.

ПОБЪ̀РКВАНЕ³, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от побърквам³ и от побърквам се; полудяване, подлудяване. — Но във вестниците писаха за нещастен случай. Психоза... Двойно самоубийство в пристъп на побъркване... К, 1963, кн. 9, 15.

ПОБЪ̀РКВАНЕ⁴, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от побърквам⁴; попречване, възпрепятстване.