ПОБЪРКВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЪ̀РКВАНИЕ ср. Остар. Побъркване2. Вместо да осветлява и да действува, то [бюрото на пресата] предава чуждите новини и обикновено пасува по ония от тях, на които с мълчанието си дава истинност, макар да са лъжливи мрежи за преплитание и побърквание българските интереси. Пряп., 1903, бр. 15, 1. С такава организация разумява ся колко окъснявание и побърквание може да стане във время на война. Ч, 1871, бр. 22, 683. Подигванието на отсамшните [българи] са сбърка малко чрез едно предателство у Горна Оряховица. А това побърквание окуражи някак мюсюлманското население. НБ, 1876, бр. 2, 7.