ПОБЪРКУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЪ̀РКУВАНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от побъркувам¹; побъркване¹.

ПОБЪ̀РКУВАНЕ², мн. ‑ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от побъркувам² и от побъркувам се; побъркване², побърквание. Болните усещат едно .. побъркуване, едно удавяне, едно стягане в гърлото. Ив. Богоров, СЛ, 96. По зла чест нашите първи наставници ни поведоха по един крив път за ученето на бащиний наш език и днес нам, на учените са види криво да припознаем това наше побъркуване. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 11.