ПОБЯГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОБЯ̀ГВАНЕ¹ ср. Рядко. Отгл. същ. от побягвам¹.

ПОБЯ̀ГВАНЕ² ср. Отгл. същ. от побягвам². Като се научат [родителите] за побягването на момата им, посърдят се малко, но отпосле прощават на младоженците и ги благославят. СбНУ VIII, 64. За побягването му от село научиха след месец. △ Побягването на детето в другата стая е знак, че то се срамува от гостите.