ПОБЯГВАНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЯ̀ГВАНИЕ ср. Остар. Побягване2. Предизвикали [тримата регенти] едно въстание, което в 1843 се е свършило с побягванието на Михаила в Австрия и с прогласяванието на Александра Карагьоргевича за княз. Пряп., 1903, бр. 11, 2. Така също и войводата Младен е опазил една част от своите бекяре, но след побягването на Кара Георги не можал вече нищо да направи. НБ, 1876, бр. 15, 59. След побягванието на дяда Йосифа, унията ся управлява няколко время от Павликянина — Петра Арабаджийский. Д. Душанов, ИПХЧ, 255. Понякога стават женитби с побягвание скришом от момините и момковите родители. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 3-4, 353.