ПОБЯГНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОБЯ̀ГНУВАМ, ‑аш, несв. (остар. и диал.); побя̀гна, побѐгнеш, мин. св. побя̀гнах, пов. побегнѝ, побегнѐте, св., непрех. Побягвам2. След малко и той [Михаил Дермокалт] напуща тая войска и побягнува. М 1857, 108. Зет му, .. побягнува с жена си у Цариград на един гръцки кораб. М 1857, 103. Виждаме да ся зазорява денят като една слаба надежда и побягнува, без да угади человек. Д. Попов, СбРС (превод), 85. Многажди, като да скрия сълзите си, побегнувах за няколко минути да си поплача самичък. НБ, 1877, бр. 59, 230.