ПОВАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВАЛЀН¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от поваля² като прил. 1. Паднал, съборен. Повалени дървета. Повалени столове.

2. Прен. Който е претърпял поражение в схватка, състезание, спор и под.; надвит, победен. Той победи в открита и честна борба, но тия тука така извъртяха работата, че сметнаха него за повален. О. Василев, ЗЗ, 49. Жив съм. / Падам и крещя от болка. / Жив съм. / Не от болестта боли. / Боли ме, че съм повален. В. Ханчев, Худ. С I, 263.

3. Остар. и диал. Който е с наклон; наклонен, приведен. Трупът му [на дядо Колю] дребен и мършав. Раменете му поиздигнати от шията и повалени малко напред, което го представяше малко повечко наведен, за да не река гърбав. М. Георгиев, Избр. разк., 153.

ПОВАЛЀН², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. За език, реч, говор — който е неправилен, в който се долавя чуждо произношение, чужд акцент и се използват думи от чужд език; завален, развален. Те говореха помежду си на шпаньолски, като при нужда веднага минаваха на повече или по-малко повален български език. П. Мирчев, СЗ, 30. Дотолкова се вдаде той в разправията, че в поваления си преспански език бъркаше и влашки думи. Д. Талев, ЖС, 298.