ПОВАЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВАЛЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; поваля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. поваля̀л, ‑а, ‑о, мн. повалѐли, св., непрех. 1. Валя¹ (в 1

знач.) в малко количество или кратко време. Селяните бяха доволни от тия валежи и с радост казваха: "Да повали, да повали още някой и друг ден." Елин Пелин, ПР, 62. Дъждецът беше малко. Повечко да беше поваляло я! Й. Йовков, ПГ, 52. Кога дъждец повали, / той ще та, мама йокъпе. / кога кошути преминат, те ще та, мама, накърмат, / чедо Дамяне, Дамяне. Нар. пес., СбВСтТ, 768.

2. Само несв. Валя¹ (в 1 знач.) от време на време, понякога. Добре, че този месец поваляваше поне веднъж седмично, та посевите поизбуяха.

ПОВАЛЯ̀ВАМ²,-аш, несв. (диал.); поваля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Повалям. повалявам се, поваля се страд.

ПОВАЛЯ̀ВАМ СЕ несв. (диал.); поваля̀ се св., непрех. Повалям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.