ПОВАЛЯ̀ВАНЕ1, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от повалявам1.
ПОВАЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от повалявам2 и от повалявам се; поваляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1901.