ПОВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОВА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; поваля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой, нещо да падне, легне на земята от изправено положение; събарям, просвам, тръшвам. Той [вятърът] ще разпилее всичките керемиди, .. Ще събори къщата, както миналата година събори тежката, кована порта и с такъв трясък я повалил, че дори и далечните къщи се събудили. А. Каменова, ХГ, 170-171. Затишието прави дърветата лениви и отпуснати, .., та когато Дърволомът се появи отново, кърти не отделни дървета, а поваля цели гори. Н. Хайтов, ПГ, 10. Като ранен тигър, Абаров се хвърли отгоре му, повали го на земята и стъпи на гърдите. Г. Стаматов, Разк I, 111. В същият миг буйният кон се дръпна силно, повали поляка, що го държеше за юздата и полетя като вихър. Т. Влайков, Съч. III, 124-125. Страшна виелица, като напада със зловещ писък, поваля с корен дръветата. С. Бобчев, ПОС (превод), 313. ● Обр. Очакваше се, че тая буйна вълна от ропот и негодувание ще подкопае положението на Младена и ще го повали от неговото кметско място. Т. Влайков, Съч. III, 196.
2. Прен. Рядко. Надвивам, побеждавам някого. Те [шефовете] смятаха, че той, пострадал, обвинен в своеволие, няма опора ни в себе си, ни в обществото, освен в своя патрон. Ала Кехайов не признаваше, че са го повалили. Д. Вълев, Ж, 137.
3. Разг. Направям нещо да полегне или да стои наклонено на една страна; навалям2. — Киша — каза той. — Можеш ли спря дъжда? Валя, валя и — повали посева. А. Гуляшки, СВ, 348. След туй подръпва за ръчицата ралото и се смее: — Ха така, добре си го нагласил .. за да поваля стърнището. Кр. Григоров, Н, 29. Понякога мечката напада житата, .. Тя може да прави големи опустошения, защото не само изяжда известна част, но поваля и изпочупва посевите, като сяда или ляга всред тях и се влачи по земята. П. Петков, СП, 56. Въздухът е сух и .. поваля зелената растителност. Обгорелите сирийски поля в края на лятото се сливат с пустините. В. Дойков, НС, 20.
4. Убивам с изстрел или със силен удар човек или животно. Никой не се предавал, никой не нарушил клетвата си! И здрави, и ранени стреляли от избите и поваляли народните душмани. П. Стъпов, ГОВ, 154. Когато чух своето име и разбрах, че мен се пада да отведа в долината шпионина и го поваля на земята със своя нож или куршум, аз се смутих. Вл. Мусаков, СбЗР, 399. — Назад! — връщайте се, господа или ще ви поваля! Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 156. Един от вълците подскочи и скимтейки задавено, се просна на снега, .. Два от тях се върнаха обратно, но Макс ги повали с куршумите си. Д. Димов, Т, 176. На самото пристанище е построена кланица. Не огромна като чикагската, .., но все пак кланица, в която всекидневно повалят стотици и хиляди говеда и коне. Кр. Белев, З, 41.
5. Прен. За болест — причинявам сериозно боледуване на легло; надвивам, свалям, събарям. — Той [Янев] не иска да се предаде, но болестта все повече го поваля. Бл. Димитрова, ПКС, 317. Когато Петър беше тринадесетгодишен — повали го тифусът. Кл. Цачев, ГЗ, 31. // Прен. За болест, смърт — лишавам от живот, убивам. Чумата удари в Солун, повали хубави млади булки. Д. Яръмов, БП, 122. Неочаквана и нелепа смърт го повали в разцвета на младостта му.
6. Прен. За чувство, преживяване, лоша вест и под. — предизвиквам душевна болка, която лишава от сили, от желание за живот и под.; сразявам, сломявам. Дълбоко и тежко отчаяние го [Орфей] повали. "Тук ще свърша! Тук ще умра!" — пъшкаше той по цял ден и по цяла нощ, грохнал за сън, без апетит, безучастен към всичко, което ставаше около него. Г. Караславов, Избр. съч. V, 291. — Виж го ти — планина човек, а се гъта като кокона .. — бъбреше насилено Станой. Стефан сам се учудваше, че казаното от овчаря бе толкова силно, та го повали. В. Андреев, ПР, 184.
7. Прен. За сън, умора, алкохол — правя някого да се чувства омаломощен, да легне и да заспи. Изпозаспаха почти всички. Силната джибровка скоро повали и най-упоритите майстори пиячи. Д. Немиров, Б, 147. Към полунощ сънят го повали, както си работеше на бюрото. △ Умората от тежкия работен ден го поваляше още щом вле‑
зеше в дома си и често той заспиваше, както си беше с дрехите.
8. Остар. В съчет. с очи, поглед — навеждам, свеждам. Ако детето повали очи и се изчервени или ако по друг начин даде да се усети, че е виновно, учителят трябва да му каже, че се страхува от неговото поведение. Й. Груев, Н, 1881, кн. 4, 365. повалям се, поваля се страд. от повалям се в 1, 2, 3 и 4 знач.
ПОВА̀ЛЯМ СЕ несв.; поваля̀ се св., непрех. 1. Събарям се, падам, рухвам, сгромолясвам се. Банковата сграда се залюля като картонена кутия, .. и със страхотен трясък и громол се повалиха стените ѝ. Д. Спространов, С, 350. Непрекъснато ечаха брадвите и от време на време с продължителен трясък се поваляше някъде дърво. Й. Йовков, Разк. I, 236. Рухна една от мачтите, повали се с трясък като отсечено дърво. Д. Спространов, С, 339.
2. За човек — губя равновесие и падам на земята; просвам се, строполявам се. Дядо Колю се помъчи да стане, но счупеният му крак беше слаб, та преди да се изправи, той се повали втори път в локвата. М. Георгиев, Избр. разк., 187. Файтонът спря горе пред оградата на Семинарията. Тодор Бабанов скочи долу, залетя и за малко да се повали. Д. Калфов, Избр. разк., 261. Направеше една-две крачки и падаше, опитваше се да стане и пак се поваляше. Й. Йовков, АМГ, 32. Те [мъжете] се боричкаха и премятаха, ..; ритаха се, поваляха, изправяха се и падаха пак на земята. Г. Райчев, Избр. съч. II, 43. // Падам от умора на земята, на леглото; тръшвам се, строполявам се. И докато едни се повалят като убити върху раниците си, други се разтичват из близките храсталаци и за миг-два само безброй огньове пламват по цялата дължина на колоната. Й. Йовков, ПК, 66. Ще играем, казва, докато ти можеш да свириш и пееш .. Другите поиграят, поиграят, па се повалят капнали на земята. А той удря с краката сякаш сега започва. ВН, 1955, бр. 187, 4. Последний, който бе по-як, бръщолевеше още някакви си думи; най-напокон .. повали се и той и заспа. Н. Бончев, ТБ (превод), 30.
3. Падам мъртъв, умирам (обикн. вследствие на изстрел или силен удар). — Петър Щърбанов? — Той също бил заграден от четири страни и след като се бил до последна крайност, за да не падне в ръцете на душманите, захапал револвера и се повалил на земята. Л. Стоянов, Б, 131. После Шишко се прицели добре и рамото му почна да подскача от ударите на картечницата. Десетина души от немците се повалиха наведнъж всред стонове и ругатни. Д. Димов, Т, 618. Сега си мислеше как беше се поминал едно време свекърът ѝ. Като канара човек беше, здрав, як, а падна и се повали отведнъж. Й. Йовков, ВАХ, 179. Скоро обаче последва и втори гърмеж и злочестото животно се повали на земята с дълбока и последна въздишка. Н. Попфилипов, РЛ, 164. Доде си дума издума, / то си е пушка гръмнала. / Юнак се на земя повали / и се със душата раздели. Нар. пес., СбВСтТ, 789.
4. Остар. Накланям се, полягам на една страна; навалям се. Вълнуването растеше, лодката се лъзгаше от могила в трап, поваляше се на всички страни и на всеки миг плашеше да се преметне. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 78. Между туй, каляската се търкаляше монотонно по песъчливия и прокопан от пороя път, като се друскаше непрестанно и поваляше ту на една, ту на друга страна. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. В града къщата и на полето къщите му ся повредиха .. най-после ся повалиха или и совсем ся събориха. С. Радулов, НД (превод), 45.