ПОВАЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВА̀ЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от повалям и от повалям се. Поваляне на ездачи, с аркани, ръкопашен бой с мечове, .. — трясъкът на желязото го караше да настръхва, да се вълнува. А. Гуляшки, ЗВ, 59. Къде можеше да дене толкова народ? Тогава Момчил си спомни за пещерата, която откри след повалянето на стръвницата. О. Василев, ЗЗ, 75. Римският поет говори, че Юпитер, който е ознаменовал своето могъщество с повалянето на гигантите, сичката природа разлюлял с движенето на веждите си. Т. Шишков, ТС, 115.