ПОВГЛЀЖДАМ

ПОВГЛЀЖДАМ СЕ, ‑аш се, несв.; повглѐдам се, ‑аш се, св., непрех. 1. Вглеждам се за малко или малко по-внимателно; повзирам се. Забелязал в туй време козарят, че в трънака някой се потулял. Повгледал се — познал господаря. Ран Босилек, Р, 1956, 92.

Ала като се повгледа в нея, Тинка забележи това, което по-рано не бе забележвала: и в приказки, и в поглед тя е сѐ малко хладна; някакво недоволство прозира в нея. Т. Влайков, СВ I, 234. Трябваше да се повгледам, за да позная в тоя префасониран нашенец друг един гайдаджия — бай Иван, преселен в града. Н. Хайтов, ШГ, 1966, 40. Повгледах се в сплутата къщичка, която отнапред бях взел за някаква кошара. Кр. Григоров, Р, 1958, 81. Анка стисна челюсти и изсъска: — Това не е брат ми!.. — Повгледай се добре, момиче. Ив. Хаджимарчев, ОК, 297. Повгледай се в живота днес и ще узнаеш много горчиви истини за недалечното минало.

2. Само несв. Вглеждам се от време на време, понякога. Ораторът говореше много убедително, като в някои моменти се повглеждаше в бележките си, за да посочи конкретни данни.

Списък на думите по буква