ПОВЕЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОВЀЗА ж. Остар. и диал. Повезка. Св. Иован Богослов и Яков братът Господен носели са някаква златна повеза по подобието на венеца на първосвещеника — Исуса Христа. З. Петров и др. ЧБ (превод), 44.

ПОВЕЗА̀, ‑ѐш, мин. св. повѐзох, св., прех. Диал. 1. Приведа в движение; подкарам. Повезал [московецът] и онзи топ.., който, като се хвърли, колкото непразни жени го чуят, помятат. Ц. Гинчев, ГК, 361. Па повезоха морска кораба. Нар. пес., СбВСт, 29.

2. Повозя малко, кратко време (Н. Геров, РБЯ). повеза се страд.

ПОВЕЗА̀ СЕ св., непрех. Диал. Повозя се. Вечерта зехме каик и се повезохме край брегът. Св. Миларов, СЦТ, 139.