ПОВЕЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀ВЀЙ, по̀вѐят, по̀вѐя, мн. по̀вѐи, м. 1. Поет. Много лек, слаб ветрец; полъх. От разгърналата се пред погледа му планинска долина полъхна хладен ветрец, разведри челото му. .. И сякаш тоя повей събуди у него неудържимото желание да тръгне натам, откъдето беше дошъл морският вятър. О. Василев, ЗЗ, 18. Все по-глухо, по-далечно долиташе ехото от сраженията. Сутрешният повей донесе мирис на барут, на изгоряло. Ст. Мокрев, ЗИ, 364-365. Поздрави ги гората, поразлюляна от първия вечерен повей. Д. Спространов, ОП, 298. Долавяше се диханието на близката пролет. Върбите, свесили клони над Драва, напъпиха, усетили едва доловимия повей. Мл. Исаев, Н, 467. // Подухване, повяване; полъх. Студеният есенен вятър хвърляше в лицето ѝ мокри листа, пронизваше снагата ѝ с ледените си повеи. И. Петров, НЛ, 170. С хладния повей на вечерника прилетя позната песен. Цв. Ангелов, ЧД, 10. Затвърдели, потъмнели, листата дълго не се пускаха от клоните и шумоляха тъжно при всеки повей на вятъра. П. Бобев, ГЕ, 29. Пръстен от хълмове, обрасли с дъб и бук, опасваше града и листата тайнствено шумяха, погалени от тихия повей на вятъра, или грозно ечаха, когато извиеше буря. Д. Спространов, С, 57. Вентилаторът в ъгъла само бръмчеше. Повеят му бе топъл, задавящ. Б. Райнов, ДВ, 208. ^● Обр. Дали от жал .. или ей така — от повея на спомените, но очите ѝ се наляха и тя заплака. О. Василев, ЖБ, 44.

2. Прен. Книж. Слабо забележим признак за присъствието или появата на нещо. Все във връзка с основната тоналност на двете му нови книги е и лекият повей на сантиментализъм, който се носи от тях. П, 1969,кн. 23, 69. Но знаменосец на "новия повей" в нашата литература се яви безспорно Кирил Христов, който в паметните си "Трепети" от 1897 г. развя пандера с надпис:"Жени и вино!" Г. Бакалов, Избр. пр, 324. Първият повей на есента се чувстваше вече както във въздуха, така и в разноцветната горска панорама.