ПО̀ВЕКЕ

ПО̀ВЕКЕ нареч. Остар. и диал. Повече. Малко пари за оръжие се бяха събрали, а време за губене нямаше. — Аз ще ги допълня до шейсет — каза Кузман. — Повеке не мога. Д. Талев, И, 495. — Братя! — поде излеко Иван Кулин. — Ние се събрахме тук по заръка на поробения наш народ да решим ще ли понасяме повеке теглилата, които причиняват нам необузданите спахии и аги. Д. Линков, ЗБ, 80. Една или повеке букви, когито ся произнасят с един глас, именуват ся слог; и тъй, брат е от един слог, сестра е от два и человек , от три. Д. Миркович, КМБГ, 3.

— Други форми: по̀век, по̀веки.

Списък на думите по буква