ПОВЕЛЍТЕЛ

ПОВЕЛЍТЕЛ, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, зват. ‑ю, м. Книж. 1. Лице, което направлява, повелява, ръководи духовно някого, нещо; водач. — Всемилостиви и всеславни царю на моретата, господарю на бурите, повелителю на човешките съдбини, дай ни добър път и успешно пристигане! — шептяха и се кланяха край мен коленичилите мюсюлмани. Ст. Дичев, Р, 54. Жените,..,триеха притеснено потните си длани и опъваха шии към пътя. Оттам щеше да се зададе негова милост — отецът, повелителят, пратеникът на папата и на небесните апостоли. Ц. Лачева, СА, 6. Искам хората да се освободят от господари и повелители..Искам човечеството да се освободи от управници. Д. Талев, ГЧ, 76. Един мой любим писател стана сега повелител на всичкото ми време, на целия ми душевен мир. Ив. Димов, АИДЖ, 135. Техният крал [на тонгите] са счита за повелител на народът, за изпълнител на божията воля, за посредник между боговете и човечеството. Знан., 1875, бр. 24 367.

2. Лице, което разполага с върховна власт над дадено общество, област, държава; владетел, властител, властелин. Еврейка или влахиня била на трона — все едно за държавата; но един слаб повелител вместо един силен, то е истинското нещастие. Ив. Вазов, КП XX, 180. Александър не искаше да се примири с един незаконен владетел. Къде отива тя, ако столиците вземат сами да избират своите повелители? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 520. По време на хановете ,.., хората от простолюдието срещнеха ли господарите, върховните повелители, само навеждаха глави. А. Гуляшки, ЗВ, 62. Самите повелители на империята произхождаха от тия богати родове, които повече приличаха на местни владетели — с безброй модии земя. А. Дончев, СВС I, 40. Тогава султанът, като видял своето безсилие, утвърдил Пазван-оглу за видински везирин..тука той владял като неограничен повелител. НБ, 1876, бр. 20, 78-79.

3. Разш. Лице, което държи в подчинение някого, командва го и му заповядва; господар. — Аз считам мъжът и жената юридически и морално равни помежду си: няма между тях ни повелител, ни подчинен. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 37. Цяла нощ кадъната моли своя повелител, да се дигне сам и да склони момчето. Нека дойде при Шазие. Ако се повдигне болната девойка, защо да

не го приемат такъв, какъвто е? А. Каралийчев, ПГ, 112. В разстояние на трите сватбени вечери кумът играе ролята на главен и неограничен повелител в сватбата. СбНУКШ, 62. Но щом ѝ потрябвали двайсет пари, боя да си купи за байрамските чорапи, изправяла се да ги изпроси от своя повелител, който държал у себе си кесията. Н. Хайтов, ПП, 141.

Списък на думите по буква